Въпреки името, сибирският женшен изобщо не е женшен. Истинският женшен е род Panax, а елеутерококът (Eleutherococcus senticosus) е бодлив храст от същото ботаническо семейство, но с различна химия: вместо гинзенозиди коренът му съдържа елеутерозиди. Името „сибирски женшен“ се появява през 60-те и 70-те години, когато коренът тръгва към западния пазар и търговците търсят познато звучене. В САЩ от 2002 г. етикет с думата „женшен“ за елеутерокок е незаконен — само Panax има право на нея.
Историята му всъщност е съветска. Фармакологът Николай Лазарев въвежда думата „адаптоген“ през 1947 г., а неговият ученик Израел Брехман търси по-достъпна алтернатива на скъпия корейски женшен — и я намира в елеутерокока, който расте свободно в тайгата на Далечния изток. През следващите десетилетия в СССР коренът се дава на спортисти и хора, работещи в тежки условия, а изследванията от този период поставят основата на съвременния интерес.
Днес екстрактът от корена се стандартизира по съдържание на елеутерозиди B и E и се изследва главно за издръжливост, умора и качество на живот — с резултати, които са по-скромни от легендата, но са реални и измерени.
Натурален източник:
Коренът и коренището на бодлив храст от семейство Бръшлянови, който расте в тайгата на Сибир, Североизточен Китай, Корея и Япония.