Ябълковият оцет е продукт на двойна ферментация: първо дрождите превръщат захарите от ябълковия сок в алкохол, после бактерии от рода Acetobacter превръщат алкохола в оцетна киселина. Точно тя — обикновено 5–6% от течния оцет — е веществото, което учените имат предвид, когато на протокола на проучването пише „ябълков оцет“.
Мътната утайка на дъното на непастьоризираните бутилки — така наречената „майка“ — е плетеница от целулоза и оцетнокисели бактерии, останала от ферментацията. Освен киселината оцетът носи малки количества ябълчена киселина и полифеноли от плода. Звучи като кухненска екзотика, но на оцета и оцетната киселина са посветени десетки клинични проучвания — рядка чест за нещо, което се продава и в кварталния магазин.
На прах оцетът се получава, като течността се изсуши върху носител, най-често малтодекстрин. Така киселината се запазва в суха форма, която може да се пресова в таблетка — без миризмата и без глътката, заради която мнозина опитват течния оцет и се отказват.