Алфа-липоевата киселина е малка сярна молекула, която клетките ни сами произвеждат в митохондриите — там тя е закачена за ензимите, които превръщат глюкозата от храната в енергия. Колко оскъдно е веществото в тъканите личи от историята на откриването му: през 1951 г. американският биохимик Лестър Рийд преработва около 10 тона говежди черен дроб, за да изолира първите 30 милиграма.
Химията ѝ я прави необичайна. Повечето антиоксиданти работят или във вода (витамин C), или в мазнини (витамин E) — АЛК се разтваря и в двете среди, затова в литературата я наричат „универсалния антиоксидант“. В лабораторни изследвания редуцираната ѝ форма връща в работен вид вече изразходвания витамин C, витамин E и глутатион, вместо просто да се жертва еднократно като тях.
Тук идва и уловката с формите. В живата природа съществува само R-формата — тя е тази, която ензимите разпознават. Химическият синтез обаче дава 50:50 смес от R- и S-форма (рацемат) и точно такава смес е в повечето добавки на пазара. S-формата не се среща никъде в природата. В изследването на Hermann и колеги (1996) след прием на рацемат пиковите плазмени нива на R-формата са с 40-50% по-високи от тези на S-формата — тялото просто предпочита природния вариант.
Натурален източник:
Тялото я произвежда само̀ в митохондриите, а в храната я има в спанака, броколите, червеното месо и най-вече в карантията — но в количества, стотици пъти под използваните в проучванията.
