Берберинът е алкалоид — наситено жълто, силно горчиво вещество, което берберисът произвежда в корените и кората си, най-вероятно като защита от микроби. Жълтото е толкова упорито, че векове наред корените са служели за багрене на вълна и кожа, а в аюрведа и китайската медицина екстрактите от тях се ползват от хилядолетия, най-вече при стомашни и чревни оплаквания.
Съвременният интерес тръгва от любопитно съвпадение, описано в китайската клинична литература: ефектът върху кръвната захар е забелязан случайно, когато берберин се дава при диария на пациенти с диабет. Това наблюдение отключва серия клинични проучвания през 2000-те — върху кръвна захар, HbA1c и липиден профил — и днес берберинът е сред растителните вещества с най-много публикувани данни при хора.
Едно уточнение, което повечето етикети пропускат: „берберин“ и „екстракт от берберис“ не са едно и също. Чистият берберин е изолираният алкалоид, с който работят клиничните проучвания. Екстрактът от корен носи берберин като водещ алкалоид, но заедно с останалите вещества на растението и в по-малко чисто количество — затова числата от проучванията не важат автоматично за екстрактите.